... на острия завой към старостта, където свършва всичко – 
и ти се врязваш в идещия ТИР, помъкнал неизбежности към тебе, 
все още вярваш, че цветето в канавката ти го изпраща Бог, 
за да дъхти край теб на теменужки и на смазочно масло 
от твоето ръждиво колело, поело инерциите на Екватора – 
безкрайни високосия от времена живя на този свят, 
дори забрави за какво изобщо бе дошъл – и идвал ли си въобще,
нима не дишаха в гръдта ти върволици Малки принцове, които питат
защо лисиците са повече от розовите къщи и кокошките, 
защо са тъй щастливи Третите петли над скучното бунище на Планетата, 
дали Тибетските плата не са Венерините хълмове на Ева Браун, 
и милиардите подвижни многоточия във спермата на Адолф Хитлер 
не оживяват – звездни дъждове от Персеиди, в мозъчето на света, 
а ти какво поиска – и какво ти даде Бог? – 
остана си релеф на Мачу Пикчу...

25 юлий 2017 г.
гр. София, 16, 55 ч.